О, Гърция! Единствена, приказна, слънчева, морска. Всичко звучи чудесно. Но това е само част от проблема. Защо? Защото България е точно толкова чудесна. И това е единствената реалност.
Нашите избори, нашите истории
Лятото идва и отново в социалните мрежи, в приятелските разговори и на семейната маса, темата е само една: "Къде ще ходим на море?". И докато едни от нас отдъхват от дългото чакане в уютна вила на море, други за поредна година се отправят на юг. Към Гърция. Причините? Морето е по-чисто, обслужването е по-добро, храната е по-вкусна, цените са по-ниски… или поне така се говори. Но дали това е цялата истина? Защо все по-голям брой българи, които живеят в България, избират Гърция, за да прекарат там своята заслужена почивка, а не своята собствена страна?
Ето един интересен въпрос: Кой е виновен за това? Отговорът, разбира се, не е прост. Той не се крие нито в един човек, нито в една институция. Отговорността е комплексна и се крие в множество фактори, които се преплитат по един удивителен начин.
Гръцката притегателна сила: Мит или реалност?
Нека първо да разгледаме гръцката притегателна сила – защото тя съществува. Не може да се отрече. Причината? Гърция отдавна е разбрала, че туризмът е не просто икономически сектор, а културно преживяване. Те инвестират в инфраструктура, в обучение на персонала, в поддържането на чистотата и в цялостното качество на услугата. А не трябва да забравяме и тяхното топло посрещане и гостоприемство, с които са известни по целия свят.
Когато отидем на гръцкия бряг, ние се чувстваме добре дошли. Обслужването е с усмивка, храната е свежа и вкусна. Докато сме там, ние забравяме за проблемите си, защото се чувстваме като на друго място, където всичко е подредено и хармонично. И точно това е ключът: емоционалната стойност, която получаваме. Ние не просто плащаме за хотел и храна, ние плащаме за преживяване.
А сега нека да погледнем от другата страна.
Къде се губим ние?
Защо България, с всичките ѝ природни красоти – от Черноморието до планините – не успява да задържи своите собствени хора?
Проблемът започва още от началото на туристическия сезон. В много случаи, особено в по-малките градове и курорти, обслужването е под всякаква критика. Наблюдават се и недобросъвестни практики, като например нереално високи цени за ниско качество на предлаганите услуги, което, в крайна сметка, отблъсква българите.
И все пак, ако погледнем по-задълбочено, ще разберем, че въпросът не е само до парите. Той е и до възприятието ни. Ние, българите, сме склонни да гледаме по-критично към нашата собствена страна. Ние виждаме не само добрите, но и лошите страни, които често пъти ни разочароват.
Това е един психологически парадокс. Когато отидем в чужбина, ние сме готови да приемем несъвършенствата и да бъдем по-толерантни. В собствената си страна обаче, очакванията ни са много по-високи. И когато те не се оправдаят, ние се разочароваме и търсим решението другаде.
Какво можем да променим?
Въпросът вече не е кой е виновен, а какво можем да направим.
Има множество фактори, които трябва да се променят, за да можем да задържим повече българи в България.
Ето няколко от тях:
Първо, трябва да инвестираме в качеството. Това не означава просто да строим нови хотели, а да инвестираме в обучение на персонала, в чистотата и в качеството на предлаганите услуги.
Второ, трябва да се промени маркетингът. Вместо да се рекламираме като по-евтина алтернатива на другите дестинации, трябва да се фокусираме върху уникалните предимства на България – нейната история, култура, природа и кухня.
И трето, трябва да променим мисленето си. Трябва да спрем да се самокритикуваме и да започнем да ценим и да се гордеем с това, което имаме.
За да постигнем това, трябва да работим заедно. Като туристи, ние можем да подкрепяме местния бизнес, да даваме обратна връзка и да бъдем толерантни. Като собственици на бизнес, ние можем да инвестираме в качеството и да бъдем по-отзивчиви към нуждите на нашите клиенти. Като държава, можем да създадем по-благоприятна среда за развитие на туризма.
Бъдещето е в нашите ръце
Никой не ни забранява да ходим на почивка в Гърция. Но това не е решение. Защото проблемът не е в Гърция. Проблемът е в нас. И ако не променим това, няма да променим нищо.
Искам да ви попитам: Какво можем да направим, за да променим това?